Слънцето е най-близката звезда до Земята. То е източник на топлина и светлина, които карат цветята да цъфтят, пойните птици да пеят, а хората да се пекат, за да добият тен. Животът не би съществувал без него. Освен това е центърът на нашата слънчева система и най-големият й обект. Повече от милион планети Земя биха се побрали в Слънцето! Огромната гравитация на нашата звезда държи планетите, планетите джуджета, астероидите, кометите, предпазвайки ги от завъртане и изчезване в дълбокия космос. Казано по-просто, не бихме имали слънчева система без слънцето. Слънцето всъщност създава време в космоса –  така наречения „слънчев вятър“. Понякога той изригва от слънчеви петна (по-хладни области на слънчевата повърхност) наречени „слънчеви изригвания“, които могат да изключат енергията на Земята.

Слънцето е толкова масивно, че съставлява 99% от общата маса на цялата Слънчева система. В момента Слънцето стопява около 600 милиона тона водород в хелий всяка секунда. В резултат на това преобразува 4 милиона тона материя в енергия всяка секунда. Тази енергия е източникът на слънчевата светлина и топлина.

Интересно за Слънцето:

Маса: 333 хиляди пъти масата на Земята

Диаметър: 109 пъти диаметъра на Земята

Температура: 5 500 градуса C (10 000 градуса F) на повърхността

Разстояние от Земята: 150 милиона километра (93 милиона мили)

Възраст: 4,5 милиарда години

Общото между Стоунхендж, пирамидите на маите и космическият кораб на милиони мили е, че те са свързани от човешката нужда да изследват и разбират Слънцето, Луната, планетите и звездите. Например, маите построили пирамидата на Кулкулкан в Ел Кастило, Мексико между 1000 и 1200 г. сл. Хр., имайки предвид движението на Слънцето. Тази пирамида е уникална сред всички известни пирамиди по света заради изображение на сянка и светлина по време на пролетното и есенното равноденствие. По целия свят на древните египтяни богът на слънцето Ра е бил най-всеобщо почитаният цар на боговете и баща на сътворението. Той командвал колесница, която се движела по небето през деня. Великолепният храм в Карнак празнува Ра чрез своите огромни стълбове, проектирани в хармония със Слънцето и звездите за период от почти 2000 години.

Древните хора за използвали слънчев часовник. Слънчевият часовник съдържа тънка пръчка, която хвърля сянка върху платформа, гравирана с различни времена. Тъй като Слънцето променя относителните позиции в течение на един ден, сенките на пръчката също се променят, като по този начин отразяват промяната във времето. То е било ориентир за пътуващите и навигатор в техните посоки – изток/запад според движението си на небето.

Учените се опитват да уловят слънчевата енергия и да я използват.

Слънчевите панели, които са монтирани на покрива на къща, улавят енергия от Слънцето. Те приемат тази енергия и я използват, за да осигурят в къщата електричество и топла вода. Слънчевите панели могат да работят дори в облачни дни, когато слънцето изобщо не се вижда много добре. Разбира се, слънчевите панели не могат да осигурят дома с енергия през нощта, така че повечето хора все още трябва да останат свързани към националната мрежа (оттук получаваме електричеството си).

Слънцето огрява слънчевите панели и панелите поглъщат енергията, създавайки постоянен ток (DC) електричество. Електричеството се подава в така наречения соларен инвертор. Това преобразува тока в електричество с променлив ток (AC). След това променливотоковият ток се използва за захранване на уредите във вашия дом. Всяко захранване, от което вашият дом не се нуждае, се изпраща обратно (или продава) в националната мрежа, за да го използват други.

В известен смисъл може да се каже, че Националната мрежа работи по подобен начин като банка. Можете да депозирате излишната си енергия от вашите слънчеви панели, но когато имате нужда от нея по-късно (например вечер), можете да вземете малко обратно.

Предимствата на соларните панели са следните:  произвеждат чиста енергия; те са  напълно възобновяем източник на енергия; изискват малко поддръжка; надеждни са;

безшумни са; могат да бъдат част от нов бизнес. Слънчевите панели могат да работят десетилетия. Всъщност някои от панелите, монтирани през 70-те години на миналия век, все още работят и произвеждат електричество днес.

Недостатъците им са следните: те са скъпи за закупуване и инсталиране; не генерират енергия през нощта; все още не са много ефективни.

Други естествени източници на енергия са вятърът и водата.

Вятърната енергия е чист и възобновяем източник на енергия, който идва от вятъра. Има различни начини да се използва тази енергия като вятърни мелници, турбини и т.н. Може да се използва като източник на електричество и постоянно се зарежда. Не изисква никаква вода по време на производството и причинява минимално замърсяване. Теорията за вятърната енергия е открита през 1919 г. от немския физик Алберт Бец.

Интересни факти:

Вятърните мелници се използват от 2000 г. пр.н.е. Те са разработени за първи път в Персия и Китай.

Колекция от вятърни турбини на същото място е известна като вятърна ферма.

Вятърните паркове обикновено се изграждат в крайбрежни места, тъй като ветровете са по-стабилни и по-силни там.

Повечето от вятърните турбини имат 3 перки, които могат да достигнат до скорост от 320километра в час.

Съвременните вятърни турбини са сложни машини. Една вятърна турбина може да има до 8000 различни компонента.

Една вятърна турбина може да произведе достатъчно електроенергия, за да захрани около 600 домове.

Вятърната енергия може да замести изкопаемите горива.

Най-голямата вятърна турбина в света се намира на Хаваите, САЩ.

Вятърна турбина може да бъде инсталирана и върху плаващи конструкции и те могат да изпращат генерираната електроенергия обратно на сушата с помощта на подводни кабели.

Градовете могат да бъдат истински острови на жегата, особено през горещото лято. Градски топлинен остров възниква, когато градът има  много по-високи температури от близките селски райони.

Защо се случва това?

Ако пътувате до селски район, вероятно ще откриете, че по-голямата част от региона е покрита с растения. Трева, дървета и земеделска земя, покрити с култури, докъдето стига погледът. Растенията поемат вода от земята чрез корените си. След това те съхраняват водата в стъблата и листата си. Водата в крайна сметка пътува до малки дупчици от долната страна на листата. Там течната вода се превръща във водна пара и се отделя във въздуха. Този процес се нарича транспирация. Той действа като естествен климатик.

Когато сте в голям град, няма да видите много растения. Вместо това ще видите тротоари, улици, паркинги и високи сгради. Тези конструкции обикновено са изградени от материали като цимент, асфалт, тухла, стъкло, стомана и тъмни покриви. Материали като асфалт, стомана и тухла често са с много тъмни цветове – като черно, кафяво и сиво. Тъмният обект абсорбира всичката светлинна енергия и я преобразува в топлина, така че обектът (сградата) се затопля. По този начин тъмните предмети – като строителни материали – абсорбират топлината от слънцето. Ето защо в града температурата винаги е по-висока. За да охладят градските топлинни острови, някои градове „осветяват“ улиците. Това се постига чрез покриване на улици от черен асфалт, паркинги и тъмни покриви с по-отразително сив асфалт. Тези промени могат да намалят драстично градските температури на въздуха, особено през горещините на лятото. Засаждането на градини върху градските покриви също може да помогне за охлаждането на града!

Градските топлинни острови са един от най-лесните начини да видим как човешкото въздействие може да промени нашата планета.

Предимствата на соларните панели са следните:  произвеждат чиста енергия; те са  напълно възобновяем източник на енергия; изискват малко поддръжка; надеждни са;

безшумни са; могат да бъдат част от нов бизнес. Слънчевите панели могат да работят десетилетия. Всъщност някои от панелите, монтирани през 70-те години на миналия век, все още работят и произвеждат електричество днес.

Недостатъците им са следните: те са скъпи за закупуване и инсталиране; не генерират енергия през нощта; все още не са много ефективни.

Други естествени източници на енергия са вятърът и водата. 

Вятърната енергия е чист и възобновяем източник на енергия, който идва от вятъра. Има различни начини да се използва тази енергия като вятърни мелници, турбини и т.н. Може да се използва като източник на електричество и постоянно се зарежда. Не изисква никаква вода по време на производството и причинява минимално замърсяване. Теорията за вятърната енергия е открита през 1919 г. от немския физик Алберт Бец.

Интересни факти:

Вятърните мелници се използват от 2000 г. пр.н.е. Те са разработени за първи път в Персия и Китай.

Колекция от вятърни турбини на същото място е известна като вятърна ферма.

Вятърните паркове обикновено се изграждат в крайбрежни места, тъй като ветровете са по-стабилни и по-силни там.

Повечето от вятърните турбини имат 3 перки, които могат да достигнат до скорост от 320километра в час.

Съвременните вятърни турбини са сложни машини. Една вятърна турбина може да има до 8000 различни компонента.

Една вятърна турбина може да произведе достатъчно електроенергия, за да захрани около 600 домове.

Вятърната енергия може да замести изкопаемите горива.

Най-голямата вятърна турбина в света се намира на Хаваите, САЩ.

Вятърна турбина може да бъде инсталирана и върху плаващи конструкции и те могат да изпращат генерираната електроенергия обратно на сушата с помощта на подводни кабели.

Градовете могат да бъдат истински острови на жегата, особено през горещото лято. Градски топлинен остров възниква, когато градът има  много по-високи температури от близките селски райони. 

Защо се случва това?

Ако пътувате до селски район, вероятно ще откриете, че по-голямата част от региона е покрита с растения. Трева, дървета и земеделска земя, покрити с култури, докъдето стига погледът. Растенията поемат вода от земята чрез корените си. След това те съхраняват водата в стъблата и листата си. Водата в крайна сметка пътува до малки дупчици от долната страна на листата. Там течната вода се превръща във водна пара и се отделя във въздуха. Този процес се нарича транспирация. Той действа като естествен климатик.

Когато сте в голям град, няма да видите много растения. Вместо това ще видите тротоари, улици, паркинги и високи сгради. Тези конструкции обикновено са изградени от материали като цимент, асфалт, тухла, стъкло, стомана и тъмни покриви. Материали като асфалт, стомана и тухла често са с много тъмни цветове – като черно, кафяво и сиво. Тъмният обект абсорбира всичката светлинна енергия и я преобразува в топлина, така че обектът (сградата) се затопля. По този начин тъмните предмети – като строителни материали – абсорбират топлината от слънцето. Ето защо в града температурата винаги е по-висока. За да охладят градските топлинни острови, някои градове „осветяват“ улиците. Това се постига чрез покриване на улици от черен асфалт, паркинги и тъмни покриви с по-отразително сив асфалт. Тези промени могат да намалят драстично градските температури на въздуха, особено през горещините на лятото. Засаждането на градини върху градските покриви също може да помогне за охлаждането на града! 

Градските топлинни острови са един от най-лесните начини да видим как човешкото въздействие може да промени нашата планета.